ain't had a friend like me

"...И начи, поседнах си аз, барбекю сос на цицките ми, в лампата 'дето е сигурно с размер два микрона на два и--

Е, сега, какви са тия глупости, господарю? Как така кой съм аз? Аз съм Вашия Бетелгейзе! Професионален разказвач, иконом, пекар, обущар, свирач, келнер, вестникар, личен hype-man, wingman, какво-да-е-man, оркестър, съставен от един човек, мегафон, маса, столче, и не на последно място, Вашият чисто... ами ПОЧТИ нов желаниеизпълняч!

Кърпя чорапи, редя фаянс, готвя мусака, баница, суджук и варя домашна ракийца - на промоционалната цена от три нищо и никакави желания. Всичко, което можете да си пожелаете, на едно потъркване на лампа разстояние! Трябва ви детегледачка - аз съм Вашия Бетелгейзе! Трябва ви да спечелите местните кметски избори - аз съм Вашия Бетелгейзе! Трябва ви да убиете някой - аз съм... е, това можете и Вие да си го свършите, предполагам.

Искате свой собствен джин? Обадете се на номер ХХХ-038-ЛАМПА с код за Сукремалската пустиня 02 СЕГА!
Побързайте, количествата са ограничени!"
Бетелгейзе не беше името му. Касим Бател Гезеус съшо. Всъщност, отдавна бе забравил истинското си име под годините, в които се подвизаваше под тези псевдоними. Единственото което знаеше, че Авернус съществува в затвора, наречен негова лампа, и че единственият начин да се измъкне от там, поне за кратко, бе да служи вярно на своя господар, три желания след тви желания, след три желания, докато накрая не бе забравен сред пясъците на Сукремалската пустиня. Но евентуално бе открит.

С потъркването на лампата, Касим въздъхна дълбоко, преди да отметне коса назад с ръка и да се превърне в дим, за да излезе през отвора лек като перце, с познатата работна усмивка.
-Хей, господарю, как е хавата? Повярвай ми, нямал си приятел като мен~