История на света.

Eras

Епоха I: Епохата на Сътворението.
Светът на Авликейн се сформирал отдавна – вихрушка от прах и скала, които се слели в планета около гравитационното привличане на искра от най-чистата енергия, наречена Нексус. Животът се родил от елементите, които се сливали на повърхността, и магията, скрита в сърцевината на света. Някога Нексус бил съзнателно, живо същество, известно като Ел – архетипът на сътворението, богът прародител, майката и бащата на света. Ала там, където имало живот, винаги съществува и неговият антипод – Анти-живот, най-често наричан Бездната или „гладуващият мрак”. Ако Нексус представлявал искрата на сътворението, самата същност на магията, Бездната е мракът на ентропията, следствието, което естествено ще последва съществуването; чисто и неподправено унищожение. Според митовете Бездната е неговата близначка. Когато Ел създал света, първото му действие било да го предпази от нея, да защити онова, което виждал като свое. Отхвърлена и разгневена, Бездната го ударила, разбивайки същността му на тези, които днес са познати като Елохим. Въпреки че било възможно да се реформират и слеят отново в Ел, те отказали да го направят. За да скрие новият свят от алчния взор на Бездната, Майката на магията – Аела от Елохимите, издигнала магическа бариера около света.
Част от Нексуса останал в ядрото на планетата, в което се съдържала живителната и мощна енергия, която представлявал някога Ел. Съществувало едно определено място - пропаст, от където Нексусът извирал на мощни потоци от необуздана енергия, която на случаен принцип се вливала в най-близките живи същества. Така се появили многото богове, надарени с частица от божественото съзидание. С течение на времето обаче боговете, тъй като пазили в себе си греховете, които били присъщи на расите, от които били издигнати, започнали да водят поредица от битки помежду си за територии. Елохимите, наблюдавайки хаоса, който се разпространявал из света от алчността на младите богове, създали на свой ред войнства от Ангели и Демони, чията задача била да ги контролират и направляват. Много скоро след това обаче голяма част от Ангелите и Демоните възроптали срещу ролята, която им била отредена, и вместо това започнали да заемат страни в дразгите, които поначало трябвало да спрат. Това довело до конфликта, познат в историята като Великата война.

Епоха II: Епохата на Великата война.
Не всички ангели и демони се изкушили да заемат страни в конфликта. Сред тях съществували войнства, които приемали насериозно ролята, дадена им от Елохимите. Недоволни от вихрещата се война, те помолили Елохим да намерят решение, което да възстанови реда в Света.
В отговор Елохим създали седемте божествени седалища като начин да приключат този кървав божествен конфликт, създавайки йерархия в този безкраен хаос. Въпреки това не всички богове са били изкушени от това да заемат божествено място. Някои от тях искали да защитят територията си, докато други дори не желаели да се бият и се опитвали да спасят колкото се може повече хора от унищожение. Не е известна нито логистиката, нито страните, взели участие в кофликта, но в края му местата на Седемте биват заети и всички оцелели богове, останали под взора на пантеона, били оголени от титлите си на "бог" и "богиня" и този ден нататък заемали почетната титла "Архонт". След установяването на Седемте повечето победени богове побегнали за живота си и намерили убежище в Тъмното море - земите отвъд, където Седемте нямат господство, там те стават известни като "тъмни богове".
Демоните  и ангелите, които участвали във войната, загубили статута си и били принудени да живеят сред останалите раси, населяващи света без особена слава. Само ангелите и демоните от войнствата, които останали неутрални във войната, се ползвали с повече власт и почести сред своите и другите раси. Те продължили да бдят над расите и боговете, следейки всеки да изпълнява отредената си роля. Наричат ги Безподобните белязани и те са единствените, сред събратята си, които имат достъп до измеренията на Емпиреа и Авернус – истинските домове на ангелите и демоните.  
За да предотвратят появата на нови божества, Елохим издигнали крепост около пропастта, от която извирала хаотичната енергия на Нексуса и отредили на Драконите задачата да я пазят.

Епоха III: Епохата на Просперитета
За разлика от първите две епохи третата станала известна с мира, който разцъфтял от новия ред, дошъл след края на Великата война. Въпреки че и на тази епоха не и липсват интересни събития, то тя с право е заслужила името си в историята.

Епоха IV: Епохата на Несигурността.
Днешни дни.

Eras

• 1 г - Архетипът на Сътворението - Ел, бива разбит на създанията, познати днес като Елохим. Това се счита за начало на Света на Авликейн, макар той да е създаден съвсем малко по-рано от годината, поставяща начало на летоброенето. Сведения и спомени от този къс период преди появата на Дилук, Одеон, Малбонте и Аела няма. Единственото, останало оттогава като наследство, е расата на хората - най-древната измежду всички, но и най-крехка и преходна.

476 година - Въздига се първият бог, в чието тяло се вселила магия от Пропастта. Съществувало едно определено място - пропаст, от където Нексусът извирал на мощни потоци от необуздана енергия, която на случаен принцип се вливала в най-близките живи същества. Така се появили многото богове, надарени с частица от божественото съзидание.

988 година - В желанието си Аела да има свои деца точно както обикновените смъртни хора, чрез магия тя създава напълно нова раса, която кръщава Еварим. Създава ги силни, горди, красиви и изящни, но въпреки всичко уязвими и смъртни, макар животът им да е значително по-дълъг от този на хората.

1000 година - Водена от гняв, Аела разсича душата на смъртния Джафер и я затваря в бутилки и лампи, които разпръсва навсякъде из света на Авликейн. Това бележи началото на расата на Джиновете.

1018 година - Напрежението измежду новоиздигнатите богове, ревностно защитаващи расите, към които принадлежали поначало, съществува още от първия им ден, като продължава да нараства ежечасно. Елохимите, чувстващи се неспособни да оставят Авликейн в ръцете на безразсъдните божества, но и твърде заети, че да се занимават пряко, намират друго иновативно решение на проблема си - поставят началото на две нови съсловия, които да изпълняват ролята на техни асистенти и любимци, разбира се. Дилук създава ангелските създания (първо създава серафимите, а след известен период - техните побратими архангелите и ангелите), а Малбонте обуславя началото на демоничните раси - първо вдъхва живот на архедемоните, а след това, паралелно с процеса на създаване на архангели и ангели от Лука, Елохимът на Хаоса сътворява сукуби и инкуби, и демони. Емпиреа и Авернус - две празни и необитаеми измерения, биват преобразени от двамата Елохими и биват превърнати в домове на новите съсловия, които те създават (Емпиреа на ангелските създания, а Авернус - на демоните съответно), като всеки ангел или демон можел по всяко време да се телепортира от измерението на своя род в Авликейн и обратно. До ден днешен се води спор дали ангелските, или демоничните създания са създадени първи.

1313 година - Еваримите се славят с уважение измежду расите, но нещо така и не им стига. На млад алхимик му хрумва идеята по свой образ неговият вид да създаде свои двойници, които да бъдат нагърбвани с всичко онова, с което децата на Аела не желаят да се занимават. Съсредоточавайки цялата си сила и воля, той създава същество, което е визуално подобно на него, но далеч не същото. Въпреки това намерил начина, по който подобни дела да се състоят, той дава достатъчен тласък на останалите от вида си успешно да създават свои огледални образи, които досущ да изглеждат като своя сътворител. Тези неживи-немъртви същества, които нарекли "вампири", се превръщат в бедствие преди Малбонте да започне да ги покровителства с една единствена цел, тъй като никой друг не ги желал - да не създават проблеми в света заради грешната си по всеки начин природа. Това обаче не означава, че по някакъв начин Бонт ги харесва, толерира или счита за свои деца, въпреки че намира за очарователен хаоса, който те носят в и със себе си.

1328 година - избухва Бунтът на двете сестри Ониксия и Инарида.

1332 година - Основава се Монархията на вампирите. Новосъздадените вампири издигат своя (псевдо)монархия, която е оглавявана от т.нар. "вампирски крал", чието име е изгубено във вековете, и неговите три любими жени, останали в историята с прозвищата си, идващи от цветовете на косите им - Златна, Сребърна и Бронзова кралица. Тогава започва и практиката хора да бъдат държани като кръвни роби.

1337 година - Въпреки благата воля на Елохимите, създали ги, ангелите и демоните бързо се уморили от задачите да пазят реда, съответно бързо загърбили своята социална роля и полека-лека започнали да се впускат в нажежените отношения, които по неволя издигнатите богове имали. Не са малко и случаите, в които именно ангели и демони подклаждали напрежението, за да разнообразят иначе скучно предопределеното им битие. Конфликтите се разраснали до момента на избухване на истинска война - Великата война, от която щастлив изход няма за нищо и никого.

1338 година - Войната, останала в историята на Авликейн като "Великата война", вече е факт. Всеки тогавашен бог отцепва своите владения като отделни полиси, упражнявайки пълен контрол върху тях. Някои от боговете ревностно пазели своите земи, стремели се да направят живота на поданиците си по-лек и приятен въпреки обстановката на войната, а други упражнявали абсолютен терор над хората си, което внасяло допълнително напрежение във всеки аспект от тези така или иначе смутни времена. Размириците между полисите не били рядко срещани, а по-конфликтните богове се забавлявали на гърба на воюващите. Това напрежение всява раздор в редиците на ангелите и демоните, които виждали резон в мотивите на някои от боговете.

1393 година - Елохимите, виждайки страданието на смъртните раси, решават че конфликта трябва да бъде разрешен и тогава решават да издигнат Седмината най-заслужили като богове и абсолютни господари на Авликейн.

1492 - Конфликтът продължава с пълна сила. През тази година Ариман е отвлечен от Сребърната кралица от люлката си в малко човешко село, обричайки го на живот като кръвен роб.

1518 година - Ариман разбива Вампирската монархия и бива издигнат като първия бог от първо поколение.

2790 г - Осъзнали, че от войната положителни последствия няма, всички жители на Авликейн са решени, че изгубеното във воюване време е необходимо да бъде наваксано. Това дава стимул на човечеството да започне развитието си във всеки един аспект максимално динамично. Това поставя началото на период, известен в историята като "Епохата на Просперитета". Това е епоха, в която навлизат всякакви иновации, правят се и най-големите пробиви в науката.

2812 г - Еваримите Пазители на знания години наред били изправени пред сериозната и отговорна задача да съхранят всяко сведение, свързано с Авликейн. По време и след края на Великата война тази им задача ставала все по-трудна и по-трудна. Хората започнали да създават различни причудливи изобретения, измежду които е и първата печатна машина -  - иновация, която замества ръчното писане на книги. Някои от малко по-услужливите Еварими Алхимици за улеснение на Пазителите на знания омагьосват някои от печатните машини сами да въвеждат текста, който Пазителите възпроизвеждат на глас.

2903 година - основава се град Валон от седмината богове. Всеки от кварталите е изкуствено създаден, а малка част от днешен Арктин обхваща селото, в което някога Сиел е живял.

3215 година - Инсигния създава расата на шифтърите.

3589 година - Енеас създава расата на огнените духчета.

TBA

Времевата линия ще бъде периодично обновявана с добавянето на нови раси и/или при необходимост.