i took a sip from my devil's cup.

pick your poison
В непоклатимо ароганната осанка си личеше природата й на чистокръвен еварим. Приличаше на майка си до последния детайл - също толкова надменна и проклета, но по един начин, който караше човек да я заобича неусетно. Можеше да бъде истински кошмар, но и най-сладкоо нещо в нечий живот. От малка бе наясно, че един ден ще е съпруга на първородният син на Албрехт - годежът помежу им трябваше да скрепи отношения, развалени по време на третата епоха. Едва ли някой помнеше точната причина за враждата, но позитивите да бъде прекратена бяха толкова, че двете семейства не можеха да ги пренебрегнат. Бяха свикнали с властта, с положението си сред еваримските редици, а една подобна вражда единствено щеше да застраши установеното им име.
Дезире бе свикнала с идеята, че бъдещето й е предначертано от момента на раждането й. Това не й правеше впечатление, не го приемаше като нещо грешно, не се противеше, защото тя самата осъзнаваше, че щеше да е перфектното бъдеще за нея. Но съдбата винаги има други планове. Но игривата природа на госпожицата обаче я бе забъркала с неколцина мъжесред които дори братът на годеника й, но не той щеше да сложи край на подредения й живот. Друг бе пожелал всичко от нея, което тя не можа да му даде, въпреки положението и същността му. Но един отказ, едно кратко "не", разби на пух и прах окъпаното в светлина бъдеще, така близко, само на ръка разстояние. Дни преди сватбата годеникът й бе убит от неговите ръце, изпълнявайки заканата си, че няма да принадлежи на друг. С едно свое действие отвори отното пропаста между Рено и Албрехт, обтягайки отношенията им повече от всякога.

*споменатият в историята мъж ще бъде пуснат на малко по-късен етап