Credits CodesCodesForum logoCodingCreditCreditWelcomeСветът на Aвликейн, наричан също Авликени, се сформирал отдавна – вихрушка от прах и скала, които се слели в планета около гравитационното привличане на искра от най-чистата енергия, наречена Нексус. Животът се родил от елементите, които се сливали на повърхността, и магията, скрита в сърцевината му. Първичните Елохим дали живот на расите, предавайки управата над света на Седем божества. Три епохи и една Велика война по-късно... доброто и злото са загубили яснотата, която имаха в самото начало на всичко. Докато магьосническите фракции се борят за надмощие помежду си, а останалите раси се разкъсват от вътрешни междуособици, светът е все по-застрашен от настъплението на мрака отвъд... Отворете очите си за силите на магията и вземете оръжие, за да защитите Нексус! Или може би предпочитате да изчакате своя ред, за да се сдобиете с повече власт, или да бъдете сред свръхествествените раси, хванати между двете страни? Възможностите са безкрайни и изборът е ваш! NavigationSIMPLE RULES STORYLINE FACE CLAIMSUSERGROUPS CANON CHARS PRE-MADEANNOUNCEMENTSFORUM GUIDEVALON CITYWhat's new?12TH
Apr 2024
Бе направена проверка на активността.
6TH
Apr 2024
Активно е седмото Масово събитие на форума.
6TH
Apr 2024
Форумният скин е обновен.
22ND
Jan 2024
Добавено е по 1 свободно място в групата на серафимите и на архедемоните.
Вход

Забравих си паролата!

Active stuff
Latest topics
» Запазете своя лик
Defying the hardest winds’ blowing EmptyПет Май 17, 2024 10:07 pm by - luca -

» flourish in the shade.
Defying the hardest winds’ blowing EmptyЧет Май 16, 2024 12:44 pm by - luca -

» Върнете своя герой
Defying the hardest winds’ blowing EmptyСря Май 15, 2024 10:03 pm by - luca -

» they have let me burn and left me smoking all my live
Defying the hardest winds’ blowing EmptyСря Май 15, 2024 10:01 pm by - luca -

» "While seeking revenge, dig two graves - one for yourself.”
Defying the hardest winds’ blowing EmptyПон Май 13, 2024 9:12 pm by - luca -

» born to demon..
Defying the hardest winds’ blowing EmptyПон Май 13, 2024 1:40 pm by theo.

» Set my heart on fire Pour gasoline all over my desire When I go up in flames, I'm burning bright I'll tell you it's too late to apologize
Defying the hardest winds’ blowing EmptyПон Май 13, 2024 12:41 am by - luca -

» With each passing year, the shadows take their toll. But you remain.
Defying the hardest winds’ blowing EmptyНед Май 12, 2024 11:49 pm by - luca -

» Maksimilian
Defying the hardest winds’ blowing EmptyНед Май 12, 2024 6:10 pm by - luca -

Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 7 Гости

Insignia.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 90, на Пон Апр 29, 2024 5:44 am

Defying the hardest winds’ blowing

 :: It's time to write a new story :: Characters files Предишната тема Следващата тема Go down
Сря Фев 22, 2023 8:52 pm



Drystan



Basics


Species:

Elf


Subspecies:

Moonborn


Born in:

Third age


Age:

591


Current location:

Arctin


Appearance





History

Нощните светила отдавна бяха сменили своя любим, ала все още се мъчеха като грешници да си проправят път измежду плътните черни облаци, които бяха покрили небесата като с плащаница. Из снежната пустош се вихреше като хала студеният вятър, който виеше подобно на самотен вълк изгубил своята глутница, а може би и вълчица. Кършеше гневно сухите и премръзнали клони на оголените дървета по стръмните склонове в търсене на поредната своя злощастна жертва, която напук на ужасяващата вечер, бе открила подслон по бреговете на вечно замлъкналата Синора.

Скрит на завет, мъжът се наслаждаваше на причудливото пукане на огъня, който от време на време пръскаше искри, за да напомни за неутолимия си глад за дърва. Увит в тежките, ала топли кожи, непознатият поддържаше огъня старателно, докато дояждаше последното късче дивечово месо на пригодената за печене пръчка. Хранеше също и коня си с някакъв вид корени, които животното не одобряваше особено, ала въпреки това гризеше настървено, поради оскъдицата на храна. Когато приключи с жизнените дейности, странникът си позволи да облегне гръб на твърдия камък и да обиколи мястото с поглед.

Истината бе, че познаваше тази земя по-добре от съдбовните линии на дланите си. Бе бродил из тези безжизнени планински склонове на Драконовата планина и бреговете на застиналата река стотици пъти и още дълго щеше да го прави, може би до сетния си дъх. Очите му плъзнаха по хоризонта, при което той ги присви в опит да различи границата между небесната и водната шир, ала напразно. Тъмата бе непрогледна, което караше тези две безкрайности да изглеждат като едно цяло. Само понякога се забелязваха сребристите очертания на облаците, които преливаха в загадъчно лилаво, отразени размито в черните води на езерото.

После се загледа в игривите пламъци на огъня, които се виеха като змийки нагоре и танцуваха яростно под съпровода на далечния разгневен вятър. Погледът му остана да почива дълго върху огнените езици и сякаш в тях успяваше да различи образи от миналото си, което отдавна бе забравил. Видя застарялото и вечно смутено лице на леля си, чието сърце така и не се отвори за Дристан. Може би никога нямаше да го обикне, както бе обещала на майка му преди да поеме сетния си дъх, за да проплаче той за първи път. В нейните очи, луннородният елф бе плод на едно ужасяващо насилие не заслужил правото си да бъде сред тях. Самият външен вид на младежа напомняше за демоничния произход на баща му: косите с цвят на абанос, острите черти на лицето, които сякаш допълваха и смекчаваха ясно изразената гърбица на носа; очи толкова тъмни, че човек едва съумяваше да различи зениците от ирисите. И макар сурова и обрана в чувствата, елфката все пак го отгледа и възпита, изпълнявайки семейния дълг към сестра си.

Останал загледан прекалено дълго в огнената феерия, Дристан различи и образа на любимата. Танцуваше нежно с пламъците също като едно време, когато бяха твърде млади да се тревожат за бъдещето. Беше им достатъчна любовта един към друг и към живота, за да бъдат истински щастливи. Още помнеше мига, в който зърна светлите ѝ очи – като благословия от самия Адорел – и колко бързо осъзна, че ще я обича до сетния си дъх. Не предполагаше обаче, че той ще настъпи така бързо и внезапно. И може би завидял за красотата на детските им и чисти чувства, Одеон – коравосърдечно и безмилостно - реши да му отнеме девойката.

Пръхтенето на коня грубо измъкна Дристан от водовъртежа на спомени и чувства само за да установи, че по поруменелите му от студа бузи си бе проправила път една единствена сълза. Младежът поклати глава неодобрително и се засмя тихо, вероятно на себе си. После се огледа наоколо и положи глава на влажната и заснежена земя. Замисли се колко малък всъщност бе светът – една шепа, в която можеш да побереш ръцете на любимата; една длан, с която да прегърнеш клетата си майка; една педя, с която да измериш крачките, с който бродиш като мъченик. Да... Светът бе необятен за номад като Дристан, ала същевременно толкова малък, че можеше да го побере в джоба на палтото си.


Extras

☽ Дристан е елф с нечиста кръв: майка му е елф, а баща му демон. Той не е плод на любов - демон-инкуб напада и изнасилва луннородната елфка, която за съжаление забременява. Въпреки ужасяващия начин, по който се появява младежът, жената решава да го задържи, роди и отгледа. Уви, умира при раждането и грижите за новородения си син поверява в ръцете на своята сестра, която така и не обиква детето, и макар никога да не го е изричала гласно, обвинява за смъртта на посестримата си.

☽ Среща сродната си душа съвсем млад на един от фестивалите в чест на боговете. Тя, по ирония на съдбата, не е елф, а шифтър-кошута. Двамата се влюбват мигновено и решават да заживеят заедно непосредствено след запознанството си. Именно тя показва на Дристан какво е да обичаш и да бъдеш обичан, научава го на истинското значение зад думите "безусловна любов". Щастието им обаче не трае дълго, тъй като в един съдбоносен ден любимата му бива убита от бракониери, като издъхва в ръцете на елфа.

☽ Изпълнен с гняв и тъга, Дристан решава да замине за Драконовата планина, чиито земи броди в последните приблизително триста години. Приема това пътуване като пречистване за душата, ума и сърцето, затова предпочита териториите отвъд Валон, но не рядко се завръща в града, най-често в кварталите Арктин и Фаустус.


FC: Tamino


Soliloquy

Drystan
Moonborn elf
Drystan
Posts : 144
Върнете се в началото Go down
Сря Фев 22, 2023 9:15 pm
Accepted
Добре дошли в света на Авликейн!
Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате!
- luca -
Admin
- luca -
Posts : 2353
Върнете се в началото Go down
Страница 1 от 1

Идете на :
Не Можете да отговаряте на темите
 :: It's time to write a new story :: Characters files-