hold on to me, 'cuz i'm a little unsteady

half-blood evarrim/ seers/ 23/ fc: Chae-young Park (Rosé)

"Човек опознава света, започвайки от себе си." Цитатът бе изписан на стената на малка уличка, в която Виская се беше озовала само преди няколко минути. Алкохолът и опиатите караха буквите да се изкривяват зловещо, сякаш дори те се присмиваха на всичко случило се в последните двадесет и четири часа. Облегна гръб на студената стена и зарови лице в ръцете си, молейки се на всички богове, че това ще ѝ помогне да си стъпи на краката отново. Буквално.
***
Виская не помнеше много от детството си. Години от живота ѝ бяха пропилени по болници, където леля ѝ и чичо ѝ взимаха поредните лекарства, с които да я държат "в добро състояние". Всъщност, всичко придобиваше далеч по-голяма яснота, когато се имаше предвид това, че майка ѝ я бе родила напълно тайно, след връзка с еварим. За съжаление, това се бе оказало и последния път, в който Ерена Рейд е поела своя дъх. Преди точно двадесет и три години.
Без да имат кой знае какъв избор, леля ѝ и чичо ѝ приемат новороденото в своя дом, искрено надявайки се, че малкото момиченце ще е просто човек. И нима някой можеше да ги вини? Дори беглата вероятност Виская да е еварим ги ужасяваше. Облекчение се настани в душите им, когато първите няколко години в детето не се виждаше нищо необичайно. "Може би тя е човек. Може би боговете ни се усмихнаха и живота ще е лесен. Може би на вратата ни няма да се озове семейство еварими, изисквайки да я вземат със себе си и да я отгледат по техните правила."
Надеждата и облекчението се разбиха на пух и прах, когато Виская се научи да говори. Говореше за своите сънища. Говореше за неща, които някакси магически се сбъдваха не дълго след предреченото. Понякога събитията бяха малки, незначими. А друг път- странни, зловещи.
Паниката бе обвзела Барбара и Сет Рейд, които бързо трябваше да вземат решение. Минаха няколко дни от поредното предсказание, когато Сет се прибра у дома, но не сам. Дойде с "доктор", който бе открил точните "лекарства", с които да потисне и малкото прояви на способности, които Кая демонстрираше.
***
Кая помнеше много малко от живота си. Всичко тънеше в гъста и непрогледна мъгла. Знаеше, че някакси е успяла да развие страст към това да рисува, както и да пее. Знаеше, че някъде, в дебрите на нейното не толкова далечно минало бе решила, че иска да стане лекар. Знаеше също, че в последните години бе изградила повърхностни приятелства и връзки, просто защото концентрацията и мислите ѝ бяха почти винаги ... объркани.
Ала всичко това се бе променило, когато преди само ден се събуди с викове и крясъци, сънувайки смъртта на своите чичо и леля. В стремежа си да изпълни дълга и да се погрижи за тяхното погребение, бе попаднала на дневника на леля си. И бе прочела всяка една дума.
"....не е човек... Способностите ѝ ме плашат... Трябва да сторим нещо... Може би, ако Ерена беше жива, щеше да е съгласна с това... Може би така ще е по-добре... Те няма да поискат да я вземат от нас, ако си мислят, че е просто обикновен човек... Сет откри алхимик, който ще вземе скъпо, но ще стори нужното... Гледам я всеки ден, толкова прилича на Ерена! ... Сърцето ми се къса да я виждам така упоена и объркана, но е за по-добро. Трябва да е за по-добро. ..."