they promised you fortune and fame, a life that's so carefree.

"Присъедини се към нас. Само ние можем да ти върнем онова, което можеше да имаш по право. Което родителите ти сглупиха и ти отнеха..."

Три епохи по-късно думите все още горчаха по езика на Стелар. Повечето архангели днес бяха окичени с титлите на Безподобни и се радваха на живота в Емпиреа - онази Емпиреа, за която не му оставаше друго освен да слуша истории и за която да чете в старите книги, неспособен да различи факт от неистина. Може би още дълго време щеше да ги обвинява, да се надява там, при Одеон, където и да бе това, да не намерят и миг покой заради грешката, която бе довела до още грешки и Естелариан. Бяха се включили в онова пагубно събитие, бележещо с мътна кръв цяла една епоха от живота на Авликейн. А грехът, който те бяха извършили, тровеше живота на четирикрилото им момче, родено в самия край на Великата война.

"Ако толкова го искаш, довери ни се. Ние искаме същото, което и ти."

Въпреки предупрежденията на божество, въпреки предупрежденията на някогашен свой крилат приятел студенината, жаждата за власт, за възмездие, за възстановяване на реда, в който той самият върло вярваше, онези думи, въвлекли го в лавината на бунта, бяха натежали повече на (не)моралния кантар, който Стелар носеше. Тогава бе още млад, не глупав, но достатъчно обзет от заблуда сякаш самият Наталиан дърпаше конците на крехкия му ум, бе се включил към онзи бунт, обещал му онова, което дори Дилук нямаше как да му даде преди да разбере, че нещата не стоят точно така, както му ги представят.

"Защо ни предаваш? Защо си сред нас, ала не правиш нищо? Ако наистина искаше, щеше да ни подкрепиш с каквото можеш."

Малко преди края на самата война Стелар се бе отдръпнал от онази група, която твърдеше, че има същите цели, същите желания като него - достатъчно рано, за да не разгневи някого пряко и да стане част от Нежеланите, ала въпреки всичко изигран. Оттогава Емпиреа си оставаше една несбъдната мечта, един недостижим блян, един завет, който с цената на всичко Естелариан щеше, вярваше, да достигне - без значение дали със силата на оръжието, с ума си или с желанието си да изиграва по същия начин, по който бяха изиграли родителите му, а и него самия някога. Дори да беше след сто епохи, щеше да получи каквото иска. И тогава може би каменната обвивка около архангелското му сърце щеше да се пропука, а той да се превърне в онази щастлива версия на себе си, която никога не бе успял да изпита, да достигне...