Who will have mercy on your soul?

Казваха, че човек не се разжда изначално лош; че това е изкривяване на моралния кодекс в следствие на покварения допир на реалността. Вглеждайки се в Юликсиъс, обаче, бе невъзможно да откриеш онзи първоизточник на добротата, защото такъв никога не е съществувал. По необясними Дилукови причини, бе се родил чистокръвна нощна фея в ръцете на евилонска фуста – фея, повярвала твърде много в красотата и възможностите си – и глупав, незнаен нещастник от същия вид. Излишно бе да казвам, че бе оставен на произвола на съдбата, защото майка му не можеше пък и не желаеше да жертва мечтите си за един миризлив, грозноватичък, циврещ денонощно вързоп. Затова отрасна в чуждите прегръдки, на чуждите гърди в поредния похлупен бардак на червения квартал.
Не му беше трудно да се адаптира към неприветливия живот на улицата, а агресивната му и жестока природа бързо проправи път към попрището на иначе безсмисленото битие. Момче за всичко: опиати, секс, кражби, влизане с взлом, мръсни поръчки. Всичко. Не задаваше въпроси, просто изпълняваше, а в замяна получаваше завидно количество авлици и удоволствия от всякакво естество. Разбира се, това не можеше да задоволи алчната му същност и много скоро нощната фея реши да се издигне в престъпната йерархия.
Това трябваше да бъде една най-обикновена поръчка, изпълнение на простичка задача – размяна да наркотични вещества и някой друг куфар със солидни пачки. Ала дали заради прекомерна доза опиати в кръвта, или блъскащият се безмилостно адреналин във вените на феята, или дразнещият тон на мъжа – не бе съвсем ясно – Юли хладнокръвно надигна оръжието и без да му мигне окото пръсна мозъка на проклетото плямпало. Смъртта му бе грозна, отблъскваща, но същевременно зареждаща и опияняваща. Дойде като гръм от ясно небе за двамата му „колеги“, което подтикна престъпника към следващо действие. Имаше твърде много свидетели, затова светкавично се отърва от единия си съучастник, набутвайки димящото дуло в мъртвешките ръце, за да прикрие следите; другият откупи остатъка от дните си срещу вечно мълчание – обещание, което нощната фея си подсигури като отряза езика на мъжа. За по-сигурно.
След миниатюрното фиаско, Юликсиъс безпроблемно се покачи по стълбицата на престъпния живот, без да осъзнава, че колкото по-високо се намираш, толкова по-болезнено щеше да бъде падението. А то неминуемо дебнеше из мрачните ниши на Морфис, където феята прекарваше немалка част от денонощието. Всъщност, именно тук, в един от многото клубове, нощното същество купонясваше под приглушените светлини на заведението. Главата му пулсираше, докато изсмукваше поредната доза прах от окъпаното във флоресцентни бои разголено тяло на някоя нимфетка, която по-късно щеше да оправи из тесните тоалетни. И може би това щеше да е най-добрият развой на събитията, ако погледът му не бе попаднал върху нечии искрящи сини очи. Без да се замисли, мъжът избута разгонената кучка от себе си и се отправи право към набелязаната жертва. Надрусаната му кратуна бе изтръгнала всякакви наченки на здрав разум още в зародиш, което попречи да свърже две и две, за да разбере, че срещу му стои архон и то не кой да е, а един от служителите на самата Инсигния. Не се възпря и от идиотско дръзкия опит да я целуне – крайно неуспешно действие завършило с нокаут и проснатото като мокър парцал на пода тяло на феята. От там на сетне, спомените бяха размити. Беше тъмно, влажно и миришеше на разнородни китки. В едно бе сигурен: намираше се в нечие мазе във... Ваурора?

» Истинското му име е Юликсиъс, както е познат сред своята раса. Пред обществото се подвизава под името Каол Ерикс.
»Отличителните черти за расата му се състоят в: шипове, големи колкото палец, по дължината на целия гръбначен стълб и хетерохромия на очите - обикновено очите му са яркосини, но при по-силни емоции като гняв и ярост, едното му око придобива изцяло черен цвят, включително и склерата на очната ябълка.
»Един от най-проявените престъпници на Валон, който умело се измъква от ръката на закона поради липса на достатъчно солидни доказателства срещу деянията му. Говори се, че дори е участвал под някаква форма в убийството на кралица Мааб, но това са само безпочвени слухове.
»Дръзва да целуне Ренея, което начинание макар и неуспешно, му навлича гнева на Инсигния, чието креативно наказание го превръща в неин консорт.
»Има нездравословна обсесия по котките, което го прави чест посетител на Фаустус.