Вход
Latest topics
Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 31 потребители: 3 Регистрирани, 0 Скрити и 28 Гости .adorel, Amara Elrod., valeria;
Най-много потребители онлайн: 302, на Сря Ное 20, 2024 12:08 pm
her eyes were always full of stars |
Чет Авг 17, 2023 1:08 am | ||
Maeireya Demissy elves (starborn); born end of third age; Vex's consort; fc: priscilla quintana "Очите ѝ бяха пълни със звезди." Беше цитат от красива поема, която някога и някъде Мейрея беше чела. Спомняше си добре за историята, говореща за красива представителка на собствената ѝ раса, която ненавиждала плача. Бе история, която майка ѝ разказваше много отдавна, без да осъзнава колко голямо влияние това щеше да има върху малката Мея. Дните и годините се нижеха, а малкото момиче скоро се бе превърнала в красива, студена и независима жена. В очите ѝ винаги имаше звезди, а не сълзи, а усмивката се явяваше рядко явление. Тя и всичките ѝ седем сестри се бореха за любовта и благодатността на своята майка, която удобно никога не избираше любимка. Бе превърнала всички свои дъщери в красиви, порцеланови кукли, които нямаха ни най-малка представа за други чувства и емоции, освен завист, арогантност и амбиция. Всяка дума бе добре обмислена, а всяка ласка -средство, водещо към определена цел. За никоя от тях не съществуваше опцията да обичат истински, защото това щеше да означава да бъдат уязвими и раними. Ала всичко се промени в първата година на Четвъртата епоха, когато Мейрея пожела да се откъсне от токсичната прегръдка на семейството си и да се премести във Фаустус. Бе решение, което разочарова не само сестрите, но и майка й, ала тъмнокосата знаеше добре, че светът е по-голямо място от "дома". Или поне се надяваше. И сякаш дочул нейните плахи надежди, Дилук въвлече Мейрея в буря от нови емоции и чувства, които тя никога не бе изпитвала досега. Порцелановата фасада се разчупи, постепенно разкривайки влюбена във Времето девойка. Луташе се дълго между това да намери смелост и да се впусне в чувствата си или да избяга далече. Спомняше си често за поемата и за онова, което бе възпитана да бъде. Усещаше себе си слаба и уязвима, притисната от всички непознати чувства. И , може би, ако не беше прочела поемата отново, нямаше да реши да отстъпи и да се впусне в непознатото. Може би нямаше да пожелае да избяга от себе си и да преоткрие света през различна призма. Времето... Нещо, което с годините бе придобило странно значение за Мейрея. Както то, така и неговият повелител се бяха превърнали в нейният нов дом, спокойствие и уют. Живееше всеки ден с нетърпение да Го види, а дори когато това не се случваше, Мейрея не се отчайваше. Знаеше добре, че задълженията на едно божество бяха над всичко друго. Не бе си представяла и ден, в който ще трябва да усети неговата липса за повече от няколко дни и ужасяващата празнота, която това оставяше след себе си. Спомняше си минутата, в която всичко се преобърна, а сърцето ѝ потъна сякаш в дълбините на земята. Фаустус се пропукваше; пропукваше се и нейното сърце. Онази вечер в очите ѝ за пръв път нямаше звезди, а сълзи. пс: може ли името да ми го смените с maeireya;; | maeireya;; Consort Posts : 81 | |
Чет Авг 17, 2023 12:10 pm | ||
Accepted Добре дошли в света на Авликейн! Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате! | - luca - Admin Posts : 2539 | |
Нед Ное 17, 2024 11:28 pm by - luca -
» Върнете своя герой
Чет Ное 14, 2024 10:25 am by - luca -
» Отсъствия
Съб Ное 09, 2024 5:17 pm by Hilda.
» Новини
Пет Ное 08, 2024 2:25 am by - luca -
» now i am waiting again for the catastrophe of my personality to seem beautiful again, and interesting, and modern.
Пет Ное 08, 2024 2:04 am by - luca -
» unable are the loved to die, for love is immortality
Пет Ное 08, 2024 2:04 am by - luca -
» Важни съобщения
Чет Ное 07, 2024 10:25 pm by - luca -
» Предложения
Чет Ное 07, 2024 10:22 pm by - luca -
» Вземете готов герой
Чет Ное 07, 2024 9:21 pm by - luca -