creature of shadows and strife

above the smokestacks

Норион Кяо се взираше в сътворението си с презрение; бяха изминали няколко седмици и всеки ден носеше със себе си ново и ново разочарование. Създанието приличаше на Норион, но не достатъчно, за да надхитри семейството на неговата годеница. Не я понасяше. Това, което Дилук ѝ бе отдал като красота си беше взел откъм таланта ѝ за магията. Макар да беше най-голямата дъщеря на семейство Велион, проклятие бе поразило нейния интелект. Ненавиждаше и колко изгоден щеше да бъде този брак за неговото собствено семейство.
Изчадието, което се взираше в Норион обаче не носеше същата есенция на живот. Не носеше обаятелната осанка, изтъкана от манипулации, лъжи и фалш. Всъщност, то носеше студ и празно изражение, на което бегло можеше да се прочете объркване. То не разбираше гнева и фрустрацията на Норион.
-Направих грешка. -Въздъхна еваримът, клатейки глава. Светлината от камината играеше по лицето му, докато в помещението се настани тишина. Бе решил да изпрати изчадието на тест. Малка среща с неговата годеница, която така или иначе никога не би могла да види разликата помежду им. Разбира се, в това бе повярвал Норион, когато седмица по-рано се бе съгласил да прекара цял следобед с клетата и глупава еваримка, от която се надяваше да се отърве. За негово нещастие обаче, времето сякаш не бе достатъчно, за да обучи съществото на всичко необходимо. Макар да бяха визуално неразличими, Норион носеше със себе си странна осанка, която изглеждаше невъзможна за пресъздаване. Думите му бяха манипулативни, усмивките му -фалшиви. От друга страна, изчадието не притежаваше подобна палитра на изражения. Изглеждаше винаги някак.. безизразно. Студено. Усмивката изглеждаше не на място и лишена от искрата на манипулация.
-Провалих ли се? -Попита то. Норион не отговори. Знаеше, че трябва да се отърве от създаденото същество и да потърси друг начин да прекрати тази сватба. И може би щеше да намери начин да се справи и с двете с един изстрел.

***

Линес Велион разбираше повече, от колкото семейството ѝ предполагаше. Светът беше огромно и плашещо място и без проклятие, тегнещо над главата ѝ, ала бе запазила достатъчно разсъдък, за да осъзнае нещо съществено. Мъжът, с когото прекара целия следобед преди две седмици не беше Норион Кяо. Не знаеше какво конкретно я бе навело на тази мисъл, но можеше да се закълне, че е истина. Разбира се, не беше казала и думичка на когото и да било. Нима наистина щяха да ѝ повярват, дори да го бе сторила? Думите на Линес често бяха приемани с присмех, пренебрежение и гняв. "Надявам се някой ден да разбираш света по-добре, Линес." Казваше често майка ѝ, въздъхвайки дълбоко след поредните думи, които бе чула от дъщеря си.
Но нима можеше да ги вини този път? Мъжът изглеждаше като младият наследник на семейство Кяо, ала приликите приключваха до тук. При най-първата си среща с Норион, Линес бе забелязала неговата изключителна любезност и широка усмивка, ала нещо в тях винаги ѝ се бе струвало... нередно. Усмивката никога не достигаше до очите му и те винаги бяха оставали студени.. сякаш ненавиждаше онова, което вижда през тях. Онзи следобед обаче усмивката почти липсваше. А очите му? В тях се долавяше странна предпазливост. Може би дори доза топлина. Контрастно на всичко това, той изглеждаше странно отдалечен и студен. Внимаваше с всяка дума и всеки жест. Говореше.. различно. И това беше напълно достатъчно за Линес.
"Ще пазя тайната ти. Ако ми разкажеш какво се случва." Изречение, при което лицето му бе посърнало. Може би тя очакваше поредните пренебрежителни думи или смях. Ала за пръв път бе видяла Норион Кяо безмълвен. Бе изчезнал сякаш за един миг и оставил след себе си само въпроси.
До тази вечер. Бе се появил също така внезапно. Но този път? Този път бе дошъл, за да ѝ каже истината.
-Кой си ти? -Беше го попитала.
-Не знам. -Отговорът дойде бързо, без колебание.
-Всеки има име.
Мъжът вдигна поглед към небето. Звездите блестяха с особена светлина. Нощта беше тъмна и мрачна. Някъде там, недалеч от тях Норион Кяо планираше как да се отърве и от двама им. Съществото предусещаше, че еваримът бе престанал да има нужда от него. Че смъртта дебнеше иззад фалшивата обвивка на времето.
-Астарион. -Каза изведнъж и отново я погледна. -Това ще е името ми.

***

Астарион стоеше над трупа на еварима. Бяха изминали само няколко дни, но предусещането му за смърт се бе сбъднало. Но нима Норион Кяо бе готов за гнева на изчадието, когато реши да се отърве от Линес? Бе я поканил в имението, съставяйки предварително своята малка история. Тя щеше да се опита да изпълни невъзможно за способностите ѝ заклинание и щеше да умре. Бавно. Ненужно мъчително. "Трагедия".. "инцидент". Бе използвал тези думи, когато с фалшива тъга бе съобщил за случилото се на семейство Велион. Никой от тях не каза и не направи нищо. Може би част от тях почувстваха облекчение след тази загуба; Линес не представляваше перфектия наследник на чистокръвно еваримско семейство. Мнозина от тях се надяваха, че няма да им се наложи да я видят никога повече след въпросната сватба, която никога нямаше да се състои. Норион можеше да се закълне, че всичко продължаваше да се нарежда по план... с изключение на убийството на изчадието. Нямаше ни най-малка идея как да се отърве от него. Бе достигнал до решението да го затвори някъде и да използва всички налични му заклинания, за да го държи там.
Ала гневът на изчадието го бе изпреварил. Нощта бе тъмна. Звездите грееха с особена светлина. Астарион се бе надвесил над тялото на еварима.

***
>Астарион прекарва следващите две години, заемайки мястото на Норион. След известно време гневът му се стоварва и върху семейство Велион и остатъка от фамилията Кяо.
>Мнозина вярват, че гривната, която носи е предметът, който го предпазва от слънцето. Тези предположения са не повече от слух. Гривната е била притежание на Линес Велион. Астарион я запазва след нейната смърт. Истинският предмет, предпазващ Астарион от слънцето е неизвестен.

Героят е обсъден предварително.

I got a brain-tricked hunger and you're pulling me in