Is revenge a science, or an art?

Тишината можеше да бъде благословия и наказание. Понякога бе приятна, но по-често беше страшна. В нея се зараждаха най-пъклените планове, задвижени от разочарованието и болката, който изгаряха душата. Една извършена несправедливост преди много години бе довела до пробуждането на изпепеляващо желание за мъст. Чувство, от което нямаше измъкване, а спасението щеше да дойде от гибелта – на едната или другата страна.
Ерих Линд беше разпознаваемо име сред жителите на Валон – дали с бестселърите си, дали с грандиозните партита, които организираше в семейния дом, а може би и с двете. Мнозина не вярваха, че сам пише книгите си, защото младият мъж със сини като ясно небе очи представляваше типичната фея – безразсъдна, празноглава и несериозна. Все стереотипи, на които той пасваше идеално. Не изглеждаше възможно да създава толкова драматични и задълбочени творби, но го правеше. При това изключително добре.
Личният му живот бе изваден на показ, доброволно при това. Всички знаеха историята му. Загубеният наследник на богат род, който живееше да се забавлява, да харчи и да твори, когато му остане време. Малцина знаеха, че всъщност Ерих се беше родил беден като цървул и във вените му не течеше „синята“ кръв на фамилия Линд. Ще си кажете, че с измама бе успял да заеме чуждо място. Все пак знаем расата му, нали?! Прибързаният отговор щеше да бъде грешен. Биологичният му баща имаше нещастието да се окаже фея. Бяха го измамили и натопили за престъпление, което не беше извършил. Идеалната жертва на един заговор. Не затворът го бе довършил, а позорът и срамът, но най-вече разбитото сърце. Малко след това последва клетва за отмъщение от наранения син, който нямаше да намери покой преди да съсипе всеки един от замесените.
Късметът му се усмихна няколко години по-късно, когато на един мост срещна господин Линд – в качеството му на самоубиец. Неведоми са пътищата божии – Ерих сключи сделка с една разочарована и изморена от живота фея. Нарами се с отмъщението, с което другият не се бе справил, а в замяна получи невиждано богатство и статус, за които можеше само да мечтае. За една вечер от бедняк се превърна в милионер. Запозна се с верния иконом на вече покойния и двамата се заеха да с изпълнението на плановете си – създадоха перфектния образ, параван за истинските им цели. Направиха го бавно, методично и внимателно. Без да допускат грешки. Щяха да съсипят всички замесени в почернянето на две семейства. Без милост. Без опрощаване.
Години по-късно, същият този Ерих Линд се криеше в сянката на колоната, докато наблюдаваше с презрение събралото се множество. Весела глъчка изпълваше всяко кътче на старинния дом. Сякаш имаше нещо много забавно в случващото се. На него не му бе никак смешно, но нямаше кой да се съобрази с истинските му мисли и настроение. Изражението на лицето му бе толкова свъсено, че на челото му се бяха образували дълбоки бръчки. Презираше всеки един тях, но не се отказваше. Играеше ролята на живота си. Казваха, че шоуто трябва да продължи, а на неговото не се виждаше края. Той беше един измислен образ. Фалшив герой. Актьор, чиято най-голяма награда нямаше да бъде златна статуетка, а чуждото нещастие.
Отне му минута да се настрои за поредния спектакъл. Направи крачка напред, излезе на светлината с широка усмивка и се подпря на балкона водещ към стълбите. Всички погледи се насочиха и спряха на него в трепетно очакване. Настъпи тишина. Ерих разпери ръце, а след това силно плесна с длани. Смехът му беше заглушен от овациите.