"Vengeance is in my heart, death in my hand, blood and revenge are hammering in my head."

Диамоник помнеше епохата на Великата война, сякаш се бе случила преди броени дни. И как нямаше, когато именно тя я бе превърнала в черна фигура в редиците на събратята си. Тя не бе заела страна, бе останала вярна на елохимите, но всяка война имаше изкупителни жертви, именно Ника щеше да се превърне в една такава. Бе уважаван воин, силен архангел сред редиците на ангелите и опитите да бъде въвлечена във войната удряха на камък. Кой да подозира, че и те все пак можеха да имат такава тъмнина в себе си, че да обвинят свой, само за да спасят собствената си кожа? Но те го направиха. Ника бе несправедливо обвинена, че е имала дързостта да заеме страна, да подклажда бунта и като кукловод задкулисно да дърпа конците на група ангели. След войната бе станала част от "нежеланите", онези, които я бяха предали не бяха успели да се спасят с жалкия опит да я хвърлят в огъня. Това бе падане, което не бе очаквала и което пробуди в душата й желание за мъст и възмездие. Не успя да се примири с несправедливостта, че тя бе наказана. За нея имаше две епохи на война - Великата и нейната собствена. Сякаш забравила коя е, водена от желанието за отмъщение, тя го получи с цената на кръвта на онези, някога нейни събратя, които я бяха предали, без да е виновна. Седеше насред снега, оцветен в черевно и чувстваше как кръвта й кипи. Беше напълно полудяла, не я интересуваше дали някога ще се докаже като невинна, интересуваше я, че бе получила отмъщението, за което бе копняла. Чувстваше едно удовлетворение и нито капка вина. Оглеждайки кървавата картина около себе си, дори не усети кога Ариман се бе появил с предложението, което щеше да промени живота й.