haus of marigold /pre-made characters/

status: locked



"Бъдещето изпитваш ли, забравяш твоя стар живот,
в предсказания живееш ли, ти ставаш вечен техен роб.
И с това проклятие мрачно, твоя дарба и прокоб,
ще трябва да дишаш ти, от нощи чак до гроб."



Лунавиел Мариголд, останал в историята като "Лудия Луни" и "Онзи с кутията", бе може би най-строго пазената тайна, и най-големият позор за фамилия Мариголд. При все, че бе изначалния им родоначалник, той се бе превърнал през времето в черна овца и тъмно петно, върху което тримата глави на отделните клонове на родът бързаха да постелят чергата на забвението, и старателно се опитваха да ходят на пръсти около собственото си минало.

Лунавиел Мариголд бе роден някъде в средата на Първата епоха, и като повечето еварими от това време (с някои изключения), и той бе първичен и неуправляем, с твърде много магия под върховете на пръстите си, и твърде много гордост в гърдите, и подобно на други свои събратя, пропадна под ударите на съдбата - бе предсказал сътворението на първия вампир, бе видял огъня на Великата война... и си бе замълчал, мислейки си, че е недосегаем и че няма нужда да споделя каквото и да било, бе решил, че със знанието, с което разполага, ще преживее, пребъде и благоденства, на гърба на другите раси и техните страдания.

И бе прокълнат.
Никой повече нямаше да вярва на думите му, никой нямаше да го търси, никой нямаше да го помни с добро. За да изкупят неговата грешка, векове наред, потомците му не специализираха като оракули... До появата на Вернер.

И бе затворен в затвор, сътворен от основите на собствената му Къща, Кутия без прозорци и със заключена врата... където собственото му вековно съществуване го докара да лудост.

Note: Преди да го затворят, Лунавиел е помолил свой приятел алхимик, който му създава огледало, с което може да влиза в сънищата на свои наследници. Към момента използва това огледало, за да тероризира и същевременно помага на Вернер, който е негово изкупление.

status: free



"Бърз безмер и стоманен капан,
върлина от камен и лепкав катран,
и нине, и присно, и во веки веков,
катран се отмива и камен става на сол."



Атлас бе скала.

Солиден, непреклонен, суров. Но и справедлив. Онзи, на когото се уповава целия род. Първи роден от сегашните трима глави на рода (Вернер и Муки), нему се падаше честта първи да поеме щафетата от баща си и да застане на чело на своя клон. Като един Пазител на знания, добре знаеше колко променливо е всичко и как нещата можеха да се изплъзнат като шепа белоцветен пясък, процедена през нечии пръсти. При все това е абсолютен непукист, и рядко се намесва където и да било освен ако не е наложително, и през повечето време би ги оставил на произвола, ако това нямаше в крайна сметка да се отрази и на него.

Въпреки това, малко по малко се очупва, в момента в който среща жена си и тя му ражда близнаците - Клайди и Мемфис. За няколко години, всичко е наред, докато жена му не бива убита при провалил се обир. След това Атлас се затваря в себе си още повее и става по-студен и по-мълчалив, а мъката в сърцето му го кара да дърпа децата си още повече към себе си.

Note: В последствие разбира, че Вернер е предсказал, че жена му ще почине, и си е замълчал. Атлас така и не му е простил за това.

status: free



"Ръце към вятър се протягат,
а мислите нейни навред бягат -
искрици безцветни във огнен бюфет...
лъвица е тя, срещу нейните нокти ти трябва късмет."



Като жена, очакванията на беловласите старци към Муки бяха тя да бъде безгласна буква в управлението на клана Мариголд. Е, далеч не бяха познали кой, какво, и най-вече как. Михаела имаше твърда ръка, ум като бръснач и амбицията на векове представители на нежния пол, отритнати и пратени да прислужват, докато мъжете решаваха съдбините им. Докато Вернер беше благ и интровертен, дарен с милост, но виреещ в сянка, а Атлас бе статуя и щит на рода, на Муки се падаше честта, както тя се изразяваше, " реално да движи нещата".

Нейна беше задачата реално да изгражда отношения с останалите еваримски родове, да крепи тези отношения, и да бъде лицето на клана, и въпреки горещата кръв и острия й език, тя се справяше брилянтно в лавирането из тези среди.

Note: Мнозина от старите членове на клана, а и на други кланове, все още са на мнение, че макар да е наполовина еварим, брат ѝ Стефан е трябвало да поеме нейната задача и нейния пост в йерархията на рода, което открито я дразни и разярява.

status: free



"Сама и гола, душата ѝ върви и проси
и пътьом задава неудобни въпроси.
И бърза, и бяга, на уста ѝ комети
плете и преплита неуморно сонети."



Дъщерята на Атлас е волна птица, и сърцето ѝ не се заседява дълго на едно място, въпреки желанията на баща й. Клайди има свой собствен план за действие, и в деветдесет и девет на сто от моментите, тя вече си е наумила кой да натири за своите грешки така, че тя да остане суха. С твърде много от майка ѝ вътре в нея, твърде много от леля ѝ Муки, тя е също толкова своенравна и своеволна като жените на новото време и рядко слуша чуждо мнение и чужди заръки.

Стихоплетец като близнакът си Мемфис, тя не се свени да използва дарбата си за щяло и нещяло, на гърба на другите и с питие в ръка, докато гледа хаосът който създава като че е интересен нов сериал. При все това рядко някой ѝ прави забележка, понеже близнаците са бъдещето на клана, което трябва да бъде съхранявано и обичано.

Note: Към днешна дата, Клайди обикаля Авликейн и рядко се завръща вкъщи във Фаустус. Предпочита да праща картички от пътуванията си, и гледа да не се вясва пред баща си, понеже Атлас се опитва да задържи нея и брат ѝ в обкръжението си, в опит да ги предпази.

status: free



"Цигарен дим, мастилница празна,
изписани думи по хартия разна.
И чашата с уиски до дъно изпита,
па дано в душата си дързост изпита."



За разлика от сестра си, Мемфис си пада домошар. Предпочел да остане край баща им, за да му помага, младият Мариголд не се свени да използва таланта си да впечатли не една и две дами, с които да се катурне в леглото, и само своевременната намеса на леля му Муки стои между него и всеобщ скандал с роднините на въпросните девойки. Все пак, най-добре се лови риба в познат водоем.

Хазартът не му е присъщ, и рядко поема рискове (като изключим хоризонталното танго), а с неговото око към детайлите помага на Атлас да ръководи неговата част от Клана. Не е конфликтна личност, но обича клюките като стара бабичка и често се случва да черпи някого само и само за да научи някоя пикантерия, която в последствие разказва на баща си и леля си, за да използват те казаното. Хрисим, но далеч не слаб, Мемфис е отборен играч на първо място и отлично изпълнява своята роля на покорното дете с малко зрънце смелост в него.

Note: Между него и Клайди, все още не е ясно кого Атлас ще избере за свой наследник. Макар да е останал покрай баща им, всъщност любим член на рода му е леля му Муки.

status: free



"В сянка сам и войнът е войн,
но войн ли е, няма покой,
и вечно на стража, и вечно кама е,
от сянката гледа познатото знаме."



След Луни, Стефан е може би най-близкото нещо до черна овца за рода. Опак, сам, и винаги обкръжен от някаква аура на меланхолия, която разплаква хората като вид естествена бариера срещу истински човешки взаимоотношения. Предпочита да се затваря в себе си и в лабораторията си, той е от онзи тип мъже с тъжни очи и всеобхватен вътрешен свят. Всъщност е роден преди Муки, и ако беше изцяло еварим, а не извънбрачно копеле на баща му, вероятно щеше да поеме нейния клон на рода.

Въпреки това, Стефан е доволен как се стекоха нещата за него, и в повечето случаи е доволен само да гледа от страни, без сам да се бута между шамарите. Въпреки това е изтъкан изцяло от любовта си към семейството, и заедно с Атлас е този, който ги пази и наставлява.

Note: Заклет романтик, той живее чрез любовта на другите и търси своето щастие.