flourish in the shade.

Елиаде бе едно от много мечета в семейство на шифтъри-мечки, които живееха в затънтени гори и предпочитаха мечешката форма. В човешката си форма Елиаде бе изключително фина и крехка, и често хората я смятаха за кошута. Често я и подценяваха, смятайки я за слаба и безпомощна.

Това не можеше да е по-далеч от истината. Животът на Елиаде бе изпълнен с трудности. Майка й бе загинала от усложнения при раждането на по-малките й брат и сестра, и тя бе станала тяхна закрилница, прощавайки се с детството си на ранна възраст. Не се оплака нито за миг, защото смяташе грижата за тях за свой дълг.

Баща й, в опит да й даде някаква финансова сигурност, й бе уредил брак с далеч по-възрастен от нея шифтър. Двамата далеч не бяха предопределени другари, но се разбираха достатъчно добре, и въпреки крехката си физика и младостта си, Елиаде бе сбъднала мечтите на съпруга си и за няколко години му бе дала цели пет деца. Уви, той почина неочаквано, а тя се бе оттеглила в гората, за да се грижи сама за своите мечета.

Елиаде бе срещнала предопределения си другар, но когато това се случи, тя вече бе омъжена. И макар историята да познава много разводи, породени именно от такива срещи, Елиаде взе трудното решение да остане със съпруга си, защото децата й обичаха баща си и тя не искаше да ги лишава от него. Смяташе, че така трябваше, и че дългът към семейството й е на първо място. Преди всичко и всички.

Мечите кожи се продаваха скъпо и прескъпо на черния пазар, и чули, че млада мечка отглежда малките си сама, бракониери я бяха сметнали за лесна плячка.

Е, бяха сбъркали жестоко. С всички сили Елиаде защити своите малки, които останаха невредими. А безсърдечните хора, които се бяха опитали да я наранят, бяха безжалостно разкъсани.

Макар и да се бе справила с нападателите, Ада бе тежко ранена, и вече се готвеше да срещне Одеон, когато вместо това пред нея се появи Инсигния. Впечатлена oт отдадеността на младата жена към семейството, богинята бе решила да я направи свой архон.

Казваха, че изборът точно на Елиаде, а не на някоя от хилядите други майки, направили огромни жертви в името на семейството, бе породен от скритата зад красотата суровост на шифтърката. Тя идеално отразяваше двойствеността на природата, която я бе създала, и именно тази суровост й даваше възможност да понесе тежестта на архонското бреме. Все пак кой друг би могъл да понесе тежката ирония да е архон именно на майчинството, при все че архоните не можеха да имат свои деца?

Но никой не би могъл да потвърди със сигурност, тъй като Инсигния не считаше за нужно да аргументира изборите си пред когото и да било.