Вход
Latest topics
Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 25 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 21 Гости aleksander kalyazin., e.remus, Sarkies Estiell., valeria;
Най-много потребители онлайн: 302, на Сря 20 Ное 2024 - 12:08
Fashion is the armor to survive the reality of everyday life:: It's time to write a new story :: Characters files |
 Нед 18 Дек 2022 - 0:13 | ||
Така трудно и бавно се издигна името на Тусан. Поколения назад тази фамилия успя да се замогне заради дейния прадядо Елистар, амбициозен и далновиден шифтър, от вида червени лисици, който искаше да бъде някой във Валон и посвети таланта си в правилната насока. А именно търговия с всичко, което можеше да му предложи живота. От билки, та чак до имоти и творби на изкуството. Но превратната точка в живота му се появи когато срещна своята спътница – Инина, скрежна лисица, с невиждан талант да сътворява обувки, чанти, колани и всякакви аксесоари от природни материали. Именно така златният блясък на авлиците поквари душата му, отрови здравето му. И колкото по-богат ставаше Елистар, колкото повече използваше таланта на Инина, толкова повече се озаряваше огромната къща в покрайнините на Ваурора. И като пламък, който поразява всичко след себе си, така и годините на охолство, сред каменните стени, поразили крехкото здраве на лисичето семейство. Първите наченки на тяхното падение започнаха да се появяват. Всичко започнало с отслабване на иначе красивите им тела. Бялата козина на Инина започнала да се разредява, а очите на Елистар станали все по-лишени от живот. Последвали и болести, които поразили първо най-малкото им дете, момиченце, което ако не беше алчността на баща ѝ можеше да се издигне като най-добрата фигуристка, но крехкото ѝ здраве не позволи да се качи на леда. След нея бе поразен и по-големият ѝ брат – Дилън. Наследил природата на баща си, той бил безмилостен и безкомпромисен, но и той зарязал кариерата на брокер. Накрая паднал в най-големият им син, Калеб. Той, също като майка си имал невиждания талант да сътворява платове и тъкани, но по онова време едвам можел да вдене конеца в иглата. А именно той бе надеждата на семейството да продължи тяхната империя. Дните минавали, а Инина умолявала Елистар да се върнат в природата, където им е мястото. Където ще бъдат здрави и щастливи, стига да са заедно, но парите и славата отново го заслепили. Той решил да остане във Валон, докато почти всички останали от семейството му се преместили близо до Драконовата планина, в малка къщурка между горите и Сапфирения орляк. Самият Елистар скоро след заминаването на своята спътница срещнал своя край на възраст от едва петдесетина години и единственият, който бил на сетния му одър бил именно Калеб. От този ден Калеб Тусан бил новият крал на тяхната модна империя. Израснал под болните амбиции на баща си успял да запази името на фамилията. От обувки и чанти вече името им носело представите за рокли и костюми от най-високо качество, където всеки шев бе зашит на ръка, всяка катарама бе изработена ръчно и дори конците бяха лично направени. По този начин фамилията им се прослави не само сред ваурорнци, но и сред жителите на Арктин и Морфис. Оженил се той млад, твърде млад, но усещайки, че е неприятно слаб и болен решил да подсигури своите наследници с девойка, човек, на име Елерия. Тя била прекрасна, при това със завиден моден талант, който Калеб, досущ като баща си, използвал до краен предел. А тя, до онзи момент, докато не каза заветното „Да“ пред боговете и пред тях самите не бе показвала своята дарба на никой друг. Но от онзи ден в младия Калеб тя откри свой покровител. Той бе любовта, на която искаше да посвети всичките си модели, всичките си мечти. Годините минаваха, а децата им, по чудо и двете шифтъри, също като всички преди тях, се развиха в модната индустрия. Момчето, Вулпо, поел мъжката част от фамилията. Той отговарял за всички костюми, обувки, колани и вратовръзки, за папионките и дори за иглите за вратовръзките. Всичко това било неговата стихия. Азерия, момиченцето, тя пък имала не особено приятната част за женската аудитория. А така искаше да е актриса, но преглътна примирена пепелта от изгорелите си мечти за голямата сцена и се отдаде на семейния дълг. Нещастни и двамата просто сведоха глава и приеха своята съдба. Поне докато Вулпо не срещна своята спътница и не се оттегли във Ваурора, откъдето започна да върти семейния бизнес. Нещастната Азерия пък срещнала младият актьор-шифтър-скрежна лисица на романтични комедии – Килиън. И подобно на филмите, които заснемаше любовта им бе като извадена от приказките. С всички премеждия, който баща ѝ Калеб налагал, но накрая склонил при условие, че Килиън ще приеме името на фамилията, а не Азерия неговото. Така късмета и любовта им ги дарила с малки лисичета. Цели четири бройки, три момчета и едно момиче, които показали на Азерия, че семейството е най-важното, до което трябва да се стремим. Грижила се за своето потомство и не давала и прашинка да падне върху тях. Дала им да следват пътя, който те пожелаят, но за изненада всяко едно от момчетата поискало просто да стои в уютните прегръдки на собственият им бизнес и подпомогнали развитието му още повече. Толкова, че с новото поколение вече във всяко кътче на Валон се знаело за тяхната марка. Десетки хора стояли пред витрините на магазините им, надничали и се надявали, че ще могат да купят най-евтиното нещо някой ден, но изненада – никога няма да успеят. И въпреки таланта на трите ѝ момчета, това, което я учудило най-много била дъщеря ѝ. Кръстена на прабаба си, носеща името на майка си, Инина Азерия, накратко Ари, бе избрала не стъпките на дизайнер, макар не малко нейни модели да се виждаха на витрините, а на лицето на тяхната империя. А връзката ѝ с баща ѝ я накара да тръгне и след неговия път като от време на време се снимаше в драматични комедии. Но и уважаваше пътя, който баща ѝ бе избрал, затова от време на време се снимаше основно в sci-fi филмчета, където можеше да е всичко, което пожелаеше. А факта, че бе това, което бихте нарекли чаровна ѝ помагаше доста. С очи, които променяха цвета си на светлината от небесно синьо, към тюркоазено, та чак до морско синьо; с кафеникави коси, които в бъдеще щяха да променят цвета си при всяка фотосесия; с кожа, по-бяла и чиста от снега и с усмивка, която да покосява всеки дръзнал да я погледне тя лесно си проправяше пътя. Все пак бе родена с красота, която само една скрежна лисица можеше да носи, младата наследница на Тусан излъчваше енергия от цялото си същество. Така с подкрепата на семейното име и хилядите авлици в банковата сметка, Ари живееше както много биха искали. Охолно, никога лишавана от каквото и да е. Живот мечта. Или поне така си мислят, защото за всеки възход има цена. Да, името Тусан се бе издигнало и прославило из цял Валон, че и отвъд него. Имаха огромно богатство, но плащаха с най-ценното, което имаха. Със самите себе си. Друга част от двойствеността ѝ природа е показното в държанието ѝ спрямо другите. Ако днес е гушкаво и лигаво лисиче, утре ще е „зрял, улегнал индивид“, но това донякъде се дължи и на по-малкият ѝ брат. Хем е по-голямото дете, хем е и по-малкото дете. И накрая все пак си остава едно дете. Лишена изцяло от привилегията на детство тя е лисица на настроенията и ако я попитате кой е любимият ѝ цвят, всеки ден отговорът ще е различен, защото по-начало е художник. Пък и психологията добре е обяснила цветовете като израз на настроенията. Именно така си прекарва и свободното време, чрез цветовете и върху хартията то скицника си. Принципите ѝ са железни. Непоколебими са в това да бъде либерална натура и да дава шанс на всяка нова идея, мнение, позиция. Изслушва хората, дава им шанс да изразят мнението си по една основна причина – каквото и да кажат, може да извърти нещата така, че пак да не нейното. Адаптивно и малко манипулативно създание, досущ като една лисица, която в природата трябва да използва хитрина, за да постигне своето и да компенсира липсата на сила, която лъвовете, тигрите и вълците притежават. Но с годините се е научила да компенсира недостатъците си и малко трудния характер, всъщност като се спомене малко имайте в предвид, че тя е иронично, заядлив келеш, със съобразителност спрямо околните. Влиза в положение, но понякога постъпва и разумно, т.е. отстоява своето. И това е защото емоциите до тук не са я довели до успех. Ако се държиш добре ти се качват на главата. А ако е „здравословен егоист“ то не се чувства добре в кожата си и пак я поваля някоя болест. О да, носи „проклятието“ на цялото си семейство и здравето ѝ често я предава. Я в дома ѝ, я на някоя фотосесия, просто никога не знае кога алчността на лисичата им същност ще я налегне и ще падне, а после чичо доктор ще трябва да се вихри отново и да я върне на крак. Но пък … красивите неща са крехки, казват. Изразява своето мнение силно, ясно и без да се свени, когато е нужно, но гледа да страни от спорове и като цяло от всичко, което може да я стресира. А също като принципите ѝ, вярата ѝ към Инсигния не може да бъде сломена. И макар никога да не е срещала някой от седмината, или поне да не знае за това, следва изконно изказването на дядо си - „Бог може и да има, може и да няма, но ти живей така, все едно, че го има.“. Точно и затова вярата ѝ в Инсигния е задължителен център на морала, защото ако няма вярва в справедливостта и моралните задръжки, накъде отива света? Но това, което я прави особено странен индивид на шифтърите-лисици е факта, че е крайно свенлива, срамежлива, наивна, че дори невинна. Веднъж щом светкавиците спрат да се появяват в зениците ѝ, а прожекторите загаснат дори преди моменти да я била прегърнала някой от моделите червенината ще избие на лицето ѝ и веднага ще се преобрази в лисичата си форма. Може би това се дължеше на факта, че от работа и следване на семейния дълг никога не е имала възможността да срещне някой, който да ѝ завърти главата. Но не съжаляваше за нито едно събитие в живота си, защото те са я направили това, което е, а тя се научи да се харесва такава. | the_arctic_fox Fox-shifter  Posts : 1811 | |
| | ||
| Нед 18 Дек 2022 - 0:46 | ||
Accepted Добре дошли в света на Авликейн! Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате! | - luca - Admin  Posts : 2539 | |
| | ||
» Върнете своя герой
» Отсъствия
» Новини
» now i am waiting again for the catastrophe of my personality to seem beautiful again, and interesting, and modern.
» unable are the loved to die, for love is immortality
» Важни съобщения
» Предложения
» Вземете готов герой