adam heothe story of the lost angel

Адам се скиташе из улиците на града. Бе покрил лицето си с голяма качулка с надеждата никой да не спре за каквото и да било странника облечен в черно. Бе свикнал да се крие в сенките и да страни от хората. Дългите години през, които бе живял бе свикнал на този начин на живот. И до сега му се получаваше. Само, че времената се меняха, а хората ставаха все по любопитни към различното и опасното, а не като в миналото, когато бягаха с писъци от различните с главно Р. Адам сам бе избрал този начин на живот. Роден по време на война и отблъснат от семейството си ангела не бе изпитал никога любов и дори не жадуваше за нея. Не му бяха понятни плътските желания на хората и страстта, която пронизваше душите им. Единственият му копнеж някога бе да намери своето място в света. Не, че полагаше усилия. Може би, ако не бе избрал отшелническия живот на ангел вълк-единак нямаше да е сам, но срама от семейството му не му даваше сили да се изправи  пред непознатите. Как да каже на когото и да било, че родителите му бяха предпочели някакъв изрод пред родния си син. Така наричаше онова дете, което баща му бе взел от улицата и с майка му се грижеха за него. Дете създадено от порок и ненаситен сексуален глад на ангел и демон. Осъзнал, че бе заменен Адам още в крехка юношеска възраст бе решил да събере най-нужните си и ценни вещи и да напусне родния си дом.
Дълги години се бе скитал. Бе видял света и опознал различните хора. Обичай, навици, маниери и всеки малък детайл, който да му помогне да разпознава един човек какъв е само с няколко прости думи и действия.
Сега, върнал се у дома от скиталческия си начин на живот и напълно заличил самоличността си имаше надеждата да се върне и да потърси остатъците от семейното си наследство с мисълта, че хората отдавна са забравили, за това което са направили преди хилядолетия.