Вход
Latest topics
Border
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 83, на Вто Окт 17, 2023 10:04 pm
“The foolish wolves wait for me to stumble. The smart ones know I will not.” |
Вто Дек 27, 2022 10:29 pm | ||
AK 42 | necromancer Александър Калязин така и не разбра значението на думата “достатъчно”. Палейки продълговатия, тънък цилиндър между устните си, вече мислеше за следващия, за по-следващия, за този след него. Целувката на пламъка бе мигновена и временна, и светлинката изчезна в нощта също толкова бързо, колкото се бе появила, но отпечатъкът й в гърдите му продължаваше да пулсира и тлее – един своеобразен малък, неутолим огън от желание, поглъщащ безследно всичко, до което се докоснеше, подобно на черна дупка. Настоящата цигара се усещаше притъпено, с дим прелял в кислород още преди години, а еваримът дърпаше машинално, докато пресмяташе опциите си, по-скоро по навик, отколкото за удоволствие. И все пак щеше да има още много след нея, за принципа. Защото трябваше да има всичко дори когато не го искаше. Насладата от тези придобивки си бе заминала отдавна, ала той продължаваше да я търси по дефолт, да я гони, белязан безвъзвратно от непостижимата идея за нея. А тя идваше в много форми. Цигара тук, някой и друг вражески труп там. В известен смисъл, точно тази смесица от липса и стремеж го бяха докарали дотук. Семейството му - преди да го затрие - бе отдавало тези пориви на максимализъм на амбицията му, вероятно за собствено успокоение, и не пропускаше да му напомни, че тя ще е тази, която някой ден ще го погуби, ако духовете не го направеха първи – същата тази хищна амбиция и отчаяна нужда да се докаже, които той бе култивирал и в сина си. Александър обаче имаше повече опит и по-малко причини да живее. Предпочиташе да не казва на черното бяло. Виждаше и началото, и края в себе си, и ако амбицията бе стартовата позиция – изначалната точка на всичко, то алчността бе финалната, кървавочервена права към саморазрухата му. Амбициозният човек има граници и знае кога да спре, празнува и цени постиженията си, за некроманта обаче те никога не стигаха, обезсмисляйки се едно друго захвърлени на купчинка в най-далечния, прашен кът на съзнанието му. Не разбираше значението на думата “достатъчно”, защото никога не се бе чувствал така или като такъв – все нещо не стигаше за пълнотата на картината от изживявания и емоции, сякаш някой бе откраднал основния цвят за допълването й. В следствие, платното жадно попиваше всяка подобна багра твърде бързо, за да не можеше Калязин да спре и да смогне с насищането му. Това прави разни неща с човека. Разяжда го отвътре, оставя го празен. Кара го непрекъснато да усеща глад. За повече. За всичко. pure-blood evarrim; head of the Kalyazin dynasty. fc: cillian murphy | aleksander kalyazin. Pure-blood Evarrim Posts : 626 | |
Вто Дек 27, 2022 10:51 pm | ||
Accepted Добре дошли в света на Авликейн! Не забравяйте да се запознаете с Форумния кодекс и да се забавлявате! | - luca - Admin Posts : 2312 | |
|
|
Yesterday at 11:48 am by - luca -
» Запазете своя лик
Yesterday at 11:44 am by - luca -
» Every man has his thorns, not of him, but in him, deep as bones.”
Пон Апр 15, 2024 8:45 pm by - luca -
» Happiness is a fallacy, fed to those afraid to be great.
Пон Апр 15, 2024 8:42 pm by - luca -
» Black ocean, cold and dark. I am the hungry shark, fast and merciless.
Нед Апр 14, 2024 1:19 pm by - luca -
» Отсъствия
Нед Апр 14, 2024 1:18 pm by Insignia.
» Oh, could I be the sky on the Fourth of July?
Съб Апр 13, 2024 1:19 am by - luca -
» Новини
Пет Апр 12, 2024 12:16 am by - luca -
» Sweet music playing in the dark, be still, my foolish heart, don't ruin this on me...
Чет Апр 11, 2024 12:00 am by - luca -