Mastering others is strength.

В династията Мейнард нямаше избор - беше мъж, или беше недостоен. Хелена бе живяла твърде дълго, жигосана сякаш с клеймото на женствеността си, толкова пренебрегвана от баща й. Вероятно малко хора можеха да се похвалят с фамилия, устояваща във времето, съществуваща вече трета епоха. И всичко това, благодарение на каприз на генетиката, която винаги, дори да не е от първия път, даряваше Мейнард с наследник, който да продължи рода. Непременно това бе изиграло роля за силно изразения патриархат, който Хелена не харесваше от малка. Но колко повече го намрази, когато родителите й доведоха в дома им него - Лекс, когото нарекоха Натаниел. Разбира се, Лекс бе нещо твърде обикновено за тяхното семейство. За Хелена той завинаги си остана Лекс, истинското му име се изплъзваше от устните й винаги с една съскаща, презрителна нотка. Не разбираше защо бяха осиновили момче, не разбираше на кого му бе нужно.
Години по-късно бе разбрала користната цел на баща си, стояща зад осиновяването на Лекс. Случайно докопала копие на семейното завещание, прозря жестоката истина. Този нахален хлапак, който дори не носеше тяхната кръв, щеше да наследи баща й като собственик на бизнеса, само защото бе мъж. Чужд, външен човек, но мъж. Стените на имението не можеха да поберат гнева на Хелена, който обаче гспожицата нямаше да стовари толкова лесно върху главите им. Леон Мейнард - главата на семейството, щеше да съжалява. За годините, макар да не си напрви труда да я научи, Хелена бе попила до последния детайл методите му на действие. Бе се превърнала в негово малко копие, бе научила всичките му номера и, досущ като него, разполагаше с много козове в ръкава си. Баща й не бе добър човек. С годините, от богата фамилия, занимаваща се с бижута, видни филантропи, той се бе отдал на алчността си, допускайки мръсни сделки в иначе чистото име на династията.
Крушата не пада по-далеч от дървото, казваха хората. Хелена бе развила в себе си известна доза алчност, копнеж за властта, която баща й не искаше да й предаде, само заради пола й. А когато не ти дават нещо, взимаш си го сам. Хелена не планираше да чака, да убеждава и да се моли за нищо, което по право й се полагаше. Веднъж задействан планът й, бе само въпрос на време да се осъществи. Лекс изчезна толкова внезапно, колкото беше и дошъл в дома им. Баща й хвърли луди пари в издирването му, десеетки еварими се опитваха безуспешно да го открят, някои дори го считаха за мъртъв след неуспешното търсене. Беше време за нанасяне на втория удар. В главата на баща й, самият той ираснал в патриархалното семейство на предците си, едно нещо не бе обмислено - женският чар. Номерата, с които само една можеше да си служи. Една ядосана, копнееща за сила жена, жадуваща да се докаже в мъжкия свят, който се бе опитал да я потиска години наред. Редицата провалени сделки не можеха да бъдат свързани с нейното име, но заздравяването на връзките с изгубените съдружници бе именно нейна заслуга. И само това имаше значение. Получила част от властта. Хелена поиска още, но нямше как да получи без защита. Знаеше, че бе извършила ужасни неща, саботирайки бизнеса на баща си и обричайки "брат си" на мъчително съществуване дълбоко в Драконовите планини, но бе направила това за себе си. Откри протекцията, която й бе толкова нужна, в лицето на Аруна. Хелена имаше връзки, бе намерила съдружници в повечето квартали на Валон, което бе от полза за архона. В замяна на протекцята й и това ужасните неща, които бе извършила да не видят бял свят, Хелена се бе превърнала в един от верните шпиони на тъмнокосата богиня.