Maxime Alastair

I've pulled myself so far

I'll make you face this now

23 / born in forth age - half-blood evarrim (lorekeeper) - Benjamin Wadsworth

- Добре ли си, Макс? - момичето седна отстрани на момчето. Повдигна възглавницата му, за да му е по-удобно, когато го видя да се надига. Максим ѝ се усмихна в знак на благодарност и преплете пръсти в нейните.
- След като вече  си тук, се чувствам добре - момичето стисна ръката на младия Аластейр.
- Радвам се да чуя това. Готов ли си да слушаш, батко?
- Разбира се.
И така тя го побутна в страни и легна на леглото до него. Положи глава на рамото му и побърза да скрие сълзата, която се стече по бузата й. Той не видя това.
Както беше пропуснал да види толкова много неща по-далеч от работата му, по-далеч от библиотеката с безброй много важни книги, съхранени от предците им през вековете. Съвършеният архив ...
- Не знам дали някога ще се оправиш, Макс - ефирно пръстите й преминаха през лицето му, когато извърна поглед към момчето. Искаше ѝ се да го набие, за дето беше толкова безбожно безотговорен, за дето не виждаше по-далеч, за дето не се бе научи да си мери приказките и думите ... как можеше да се интересува от едно единствено нещо в проклетия си живот! - Тук ще ти оставя рецепта. Пази я добре, ако искаш да живееш, Макс. Само тя ще е способна да ти помогне. Вътре са описани инструкциите.
Защото аз повече никога няма да бъда до теб.
Защото това е сделката.
- Има описано време, в които трябва да приемаш отварата. Не е трудна за правене, но начинът трябва да остане само за теб, споделиш ли с някого, листът ще се изпари и колкото и пъти да си изпълнявал рецептата, тя ще изчезне и от ума ти.
Не мога дори да ти оставя прощална бележка.
Остава ми толкова малко време.
Обичам те.
- Жаден ли си? Нека ти донеса вода?
За да не се върна никога повече.
- Защо не останеш при мен още малко, после ще ми донесеш вода - Максим се беше сгушил в сестра си. След всичките тези мъки последните дни, най-сетне се беше почувствал като човек.
Защото времето ми изтича.
- Все пак ще го направя сега - момичето грабна бележката от шкафа. - Вземи и я пази. Важно е за теб.
Не желая саможертвата ми да е била напразна.
Живей, живей!
- Добре, ще те чакам.
Момичето обгърна с длани лицето на Максим и устните й се докоснаха до челото му.
- Доскоро, Максим.
Сбогом.
Сбогом, братчето ми.