I close deals in heels.

I close deals in heels
Тихите води са най-дълбоки. Ако тази житейска мъдрост бе истина, то тогава Лизет Абърнати спокойно можеше да мине за най-дълбоката океанска падина. На пръв поглед бе спокойна, невинна с добрите обноски, които прилягаха на момиче на нейната възраст. Но вторият поглед проваляше цялата перфектна картинка, която девойката представляваше в очите на другите.
Бе хитра, манипулативна, когато се наложи и изобщо не бе онова добро момиче, което бе на пръв поглед. За нея нямаше никакво значение, че не бе чистокръвна магьосница, щом в края на деня бе магьоница и използваше това изцяло в своя полза. Фамилията й имаше чисокръвна линия, от която баща й се бе отклонил лекомислено, откривайки любовта в лицето на ангел. За жалост, Лизет не успя да наследи добрината на майка си, а тръгна по стъпките на баща си, който открай време си беше черната овца в семейството. Когато остана сама,, без да може да разчита на богатствата на Абърнати, трябваше сама да намери начин за оцеляване и тя доста бързо от откри - първоначално започна да прави магически предмети за вампири, които да ги защитат от слънцето, с времето обаче бе стигнала до прозрението, че можеше да спести силата си, като чисто и просто крадеше всякакви магически предмети от друг. И сега, четири години по-късно, Лизет Абърнати бе прото сянка, която можеше да изпълни всяка поръчка - можеше да намери всичко, от скучни оръжия без никакво въображение в тях, до най-интересните и редки магически артефакти. Бе си навлякла гнева на мнозна и вероятно един ден щеше да свърши затворена в кулата на Векс, но скучният живот не бе за нея.