Феи

Dusk-fae;
Age: 826 years old
Status: Free.

Феиски външни характеристики: От основата на раменете до средата на гърба му растат черни лъскави пера, подобни на тези на гарван.

Най-малкият и най-презреният сред принцовете на феите, Дагдан отрасна в семейство, претрупано с наследници – от часа на раждането си той беше еднакво обожаван и презиран. Може би не е изненада, че той се оказа такъв, какъвто е днес. Единствената изненада е, че той все пак успя да стане крал на феите.
Беше трудно да изпъкне сред завидния си брой братя и сестри, родени от аферите на кралица Маб, която никога не си взе официален принц-консорт. Кралицата, колкото и добър управник да беше, рядко отделяше време на наследниците си, оставяйки ги сами да се докажат или, съответно, провалят. Оставен да расте див и необезпокояван, младия принц често се забъркваше в неприятности като начин да си спечели чуждото внимание, та дори и с цената на чуждото неодобрение. Така и се случи, когато един ден по успешно изигран номер от страна на по-големия му брат Аласдейн невръстният Дагдан успя да улучи със стрела гърлото на новия любовник на кралицата. Това бе официалната версия, която бе достигнала до Маб. Истината бе малко по-различна. В онзи слънчев следобед Дагдан се упражняваше с лъка си, вярвайки, че ако се докаже като способен ловец, щеше да се сдобие със слава и почести сред останалите си роднини. Аласдейн го намери и на добра воля му предложи своя собствен лък, разменяйки го за този на Дагдан. След което бе поставил ябълка над главата на смъртния любим на кралицата и бе убедил Дагдан да я улучи. Пръстите на малкия принц трепераха над тетивата, като накрая след дълго мислене отпусна захвата си около лъка, отказвайки се от стрелбата. Аласдейн само се бе усмихнал и без да се двоуми, бе изстрелял стрелата на Дагдан право в гърлото на смъртния. По-големият му брат бе отличен стрелец, който никога не пропускаше, а усмивката му бе достатъчно красноречива. С една стрела Аласдейн завинаги се бе подсигурил, че няма да има още един конкурент за трона в очите на малкия си брат. По-късно Дагдан попадна под опеката на жестокия си брат, който имаше конкретни виждания относно възпитанието и дисциплината, а белезите по гърба му пазеха дълги години на тормоз, който понасяше за всяка своя малка грешка и своеволие. Спечелил си бе слава из двора на несериозен и жесток принц с вкус към дребнави свади и пиянски запои. Някои го намираха за необещаващ наследник на рода Грейдеър, други го намираха за забавно развлечение от скуката на така дългия си живот. Единственото нещо, с което успя да изненада всички, бе приятелството, което успя да завърже с току-що издигналия се бог на любовта. Феите се чувстваха свързани с всеки бог на здрача още от времето на Наталиан, затова, когато Адорел бе посетил двора им преди осем века, всички се опитваха да спечелят благоволението му, наследниците на кралицата го засипваха с ласкателства, а Дагдан? Той никак не се интересуваше от политиките и двуличието им; това, което държеше на почит на подобни пиршества, бе единствено бокала с вино. Твърде много чаши и няколко невъзпитани и неуважителни изказвания, отправени към младия бог, по ирония на Съдбата му бяха спечелили приятелството на Адорел, който бе оценил и намерил за забавна откритата му неизаинтересованост и липса на лъжливи ласкателства за разлика от тези на всички останали феи. От този ден нататък в двора гледаха на Дагдан с една идея по-различно. Аласдейн намираше за полезно приятелството на брат си с младия бог и вярваше, че все щеше да дойде ден, в който и той да спечели от този неочакван обрат. Това, което по-големият наследник не бе успял да предвиди въпреки всичките си машинации през вековете, бе, че така бленувата корона му се изплъзна от ръцете и се бе оказала на главата на Дагдан благодарение на действията на най-младите дъщери на кралицата.